Ерата на Арсен Венгер – Част 1

Fabrizio Andrea Bertani / Shutterstock.com

Когато Арсен Венгер се присъедини към Арсенал през октомври 1996, никой не очакваше позитивното му влияние, не само върху футболния клуб, но и върху английския футбол като цяло.

В последните години има разгорещени дебати за бъдещето на мениджъра на Арсенал, особено след като тима престана да достига високите стандарти, които самият той постави. Въпреки това новината за напускането му шокира медиите, които присъстваха на пресконференцията, преди срещата с Уест Хям.

„След внимателно обмисляне и последвали разговори с клуба, смятам, че е дошъл подходящият момент да се оттегля в края на сезона,“ гласеше изявлението на Венгер

Венгер, който е в клуба от 1996 г., приключва 22-годишния си период като най-дълго служилият мениджър в Премиър лийг и си тръгва след като постигна феноменален успех.

В момента топ мениджърите са чужденци – Пеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Юрген Клоп и Маурисио Почетино се смятат за едни от най-добрите в професията. Чуждестранен мениджър в английския футбол може да остане незабелязан в днешно време, но когато Венгер бе назначен за мениджър на Арсенал през 1996, това бе истинско събитие и се гледаше на него с недоверие.

Въпреки това, Венгер започна да работи усилено без да обръща внимание на това, внасяйки много нови идеи в тренировките - изисквания към храненето на играчите и нов вид футбол, който не само пленява сърцата на поддръжниците на Арсенал, но и на футболните фенове по целия свят.

При първите му трансфери, към тима се присъединяват Патрик Виейра, Никола Анелка и Реми Гарде. Първите две имена скоро привличат вниманието на верния на „Хайбъри“ мениджър и дават началото на няколко големи трансфера от чужбина направени от Венгер, който използва познанията си за европейския и френския трансферен пазар, за да подобри своя клуб.

Марк Овермарс, Емануел Пти, Нванкво Кану, Фреди Люнгберг, Тиери Анри, Давор Шукер, Силвиньо, Силвен Вилтор, Лорън, Сол Кембъл и Робер Пирес са само няколко от имената, присъединили се към Арсенал и Премиър лийг по време на ранните години на мениджмънта на Венгер и всеки един от тях допринася с нещо към английския футбол.

През 1997/98, Венгер повежда Арсенал към първата му титла под негово управление. Към края на сезона, Арсенал надвива Манчестър Юнайтед с 1-0 на „Олд Трафорд“ и печели 9 последователни мача от лигата, като паметен момент е голът на Тони Адамс срещу Евертън в последния двубой от сезона.

Топчиите надделяват над Нюкясъл Юнайтед във финала на ФА Къп и Венгер става първия чуждестранен мениджър, който е печелил и двата трофея в една и съща година. Всичко това само след два сезона в английския футбол. Промените, направени от Венгер в Арсенал очевидно постигат желания ефект, но французинът има още много какво да покаже.

Между 1998 и 2006, Арсенал оглавява класирането на Премиър лийг 3 пъти, печели ФА Къп 4 пъти и достига финала на шампионската лига за първи път в историята на клуба. По време на този изключително успешен период, Венгер донася титлата на Арсенал в края на сезон 2004/05 на Премиър лийг без нито една загуба за тима.

Статистиката сочи, че тази ера е най-добрият период от дългите години на Арсенал под управлението на Венгер по отношение на спечелени трофеи, но не само те носят толкова адмирации на мениджъра, а и качеството на футбола, който отбора играе.

Към втора част